Каракачанов нападна евродепутатите заради въпросите към България
Вицепремиерът и водач на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов нападна евродепутатите като разгласи, че техните въпроси към премиера Бойко Борисов и основния прокурор Иван Гешев са " средство за напън против България ". Той направи това
Комисията по мониторинг (DRMFG) към комисията LIBE в към българското държавно управление и основния прокурор след изслушване в Брюксел. Сред тях са " Барселонагейт " и записите и фотосите на премиера Борисов, изтекли в последните месеци в общественото пространство, са част от тематиките . Въпросите са общо 29 и с изключение на към основния прокурор, са ориентирани и към премиера, правосъдния министър и държавното управление като цяло. Те са озаглавени спомагателни въпроси след чуването за България в групата в Екологичен потенциал за наблюдаване на демокрацията, върховенството на закона и главните права. Тази група е част от комисията ЛИБЕ на Европейския парламент. Гешев и Борисов бяха поканени за чуването на 28 август, само че и двамата изпратиха заместници. Дебатът за върховенството на закона в България в пленарната зала на Европейския парламент ще е на 5 октомври от 17 ч. Това пък заяви в Туитър единствено преди ден евродепутатът Елена Йончева.
Именно по тази тематика е сега и позицията на водача на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов, който е и част от ръководещата коалиция, силов вицепремиер и министър на защитата. "... Оказва се систематичен напън с всички сили и средства против България - като национална страна, против християнството у нас - като хилядолетна ценностна система, и против българските национални институции - като единствена спънка пред налагането на антинационални и антихристиянски полезности, правила и практики ", твърди той в формалната си позиция.
Каракачанов не разяснява поставените тези за корупцията в България, а твърди, че писмото с новите въпроси към България дошли " след „ закрито “ чуване на няколко печално известни у нас неправителствени организации, измежду които още веднъж се подрежда Българският хелзинкски комитет ". " Официално разгласен предлог за срещата е „ битката с корупцията “ по искане на същите Неправителствени организации. Оказа се обаче, че зад паравана на „ битката с корупцията “ за следващ път е подложен въпросът за „ правата на ЛБГТИ хората “ „ Рома-хората “ и „ Българо-македонското малцинство “ – цитатите са буквален превод от писмото до българското държавно управление ", написа Каракачанов и прибавя: " Поставя се въпросът „ Защо българското държавно управление не регистрира неправилните тълкования на Истанбулската спогодба и за какво не работи за защита на дамите посредством утвърждението на конвенцията? “. Поставя се също въпросът за „ правата на австралийския жител “ Джок Полфрийман ".
Вицепремиерът намира всичко това " като средство за напън против България ". Очевидно той обаче желае да употребява всичко това като част от бъдещата си предизборна акция. Затова и той написа: " Като ръководител на Вътрешна македонска революционна организация изрично декларирам, че ръководената от мен политическа групировка изрично ще се опълчва на всяка форма на напън против страната ни и на всеки опит за ерозиране на националната ни еднаквост, размиване на християнските полезности и разтрошаване на обичайното семейство от мъж и жена ". След това призовава " всички български политически партии да заемат същата ясна и безапелационна национална позиция, а не да се спотайват пред следващия опит за напън против нашата страна ". В неговата позиция няма обаче и дума за съответните обвинявания и въпроси за корупция към ръководството в България.
Комисията по мониторинг (DRMFG) към комисията LIBE в към българското държавно управление и основния прокурор след изслушване в Брюксел. Сред тях са " Барселонагейт " и записите и фотосите на премиера Борисов, изтекли в последните месеци в общественото пространство, са част от тематиките . Въпросите са общо 29 и с изключение на към основния прокурор, са ориентирани и към премиера, правосъдния министър и държавното управление като цяло. Те са озаглавени спомагателни въпроси след чуването за България в групата в Екологичен потенциал за наблюдаване на демокрацията, върховенството на закона и главните права. Тази група е част от комисията ЛИБЕ на Европейския парламент. Гешев и Борисов бяха поканени за чуването на 28 август, само че и двамата изпратиха заместници. Дебатът за върховенството на закона в България в пленарната зала на Европейския парламент ще е на 5 октомври от 17 ч. Това пък заяви в Туитър единствено преди ден евродепутатът Елена Йончева.
Именно по тази тематика е сега и позицията на водача на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов, който е и част от ръководещата коалиция, силов вицепремиер и министър на защитата. "... Оказва се систематичен напън с всички сили и средства против България - като национална страна, против християнството у нас - като хилядолетна ценностна система, и против българските национални институции - като единствена спънка пред налагането на антинационални и антихристиянски полезности, правила и практики ", твърди той в формалната си позиция.
Каракачанов не разяснява поставените тези за корупцията в България, а твърди, че писмото с новите въпроси към България дошли " след „ закрито “ чуване на няколко печално известни у нас неправителствени организации, измежду които още веднъж се подрежда Българският хелзинкски комитет ". " Официално разгласен предлог за срещата е „ битката с корупцията “ по искане на същите Неправителствени организации. Оказа се обаче, че зад паравана на „ битката с корупцията “ за следващ път е подложен въпросът за „ правата на ЛБГТИ хората “ „ Рома-хората “ и „ Българо-македонското малцинство “ – цитатите са буквален превод от писмото до българското държавно управление ", написа Каракачанов и прибавя: " Поставя се въпросът „ Защо българското държавно управление не регистрира неправилните тълкования на Истанбулската спогодба и за какво не работи за защита на дамите посредством утвърждението на конвенцията? “. Поставя се също въпросът за „ правата на австралийския жител “ Джок Полфрийман ".
Вицепремиерът намира всичко това " като средство за напън против България ". Очевидно той обаче желае да употребява всичко това като част от бъдещата си предизборна акция. Затова и той написа: " Като ръководител на Вътрешна македонска революционна организация изрично декларирам, че ръководената от мен политическа групировка изрично ще се опълчва на всяка форма на напън против страната ни и на всеки опит за ерозиране на националната ни еднаквост, размиване на християнските полезности и разтрошаване на обичайното семейство от мъж и жена ". След това призовава " всички български политически партии да заемат същата ясна и безапелационна национална позиция, а не да се спотайват пред следващия опит за напън против нашата страна ". В неговата позиция няма обаче и дума за съответните обвинявания и въпроси за корупция към ръководството в България.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ